Да крещиш Българин, юнак!“,  докато Кубрат Пулев с хиляда мъки

Да крещиш „ Българин, левент! “,  до момента в който Кубрат Пулев с хиляда страдания надвива над боксьор, който не се е боксирал 2 години е трагикомично. Пулев, който имаше два шанса да се бие за международната купа /истинската/ и загуби, през днешния ден е на 43 години и от дълго време и отписан от огромния бокс. Няма да не помни мачът му с Владимир Кличко, когато ме досрамя че съм българин. Кличко го смля от пердах, а нашият бай Ганьо застана на един крайник и се изплези – еманация на простотията на някогашен рекетьор на магазини в София /дейност на Пулев доказана от някогашния ни вътрешен министър Богомил Бонев, който го назова „ мутра “/

Самият Кубрат Пулев си повярва и се вживя в ролята на родолюбец. Той обаче ми наподобява на подобен поръчан от Аliexpress. Доставката на Пулев се поема от БТВ, които 1 месец не стопираха да тръбят за измисления му мач, за измислената „ регулярна международна купа “, за която никой сериозен боксьор не желае да се боксира.

Беден речник, заучени изречения, клишета, на ниска цена популизъм – това чух от Пулев след измъчената му победа над Махмуд Чар. Преди време сподели, че можело да се кандидатира за президент – представете си в каква паралелна действителност живее? Но нищо, чудно – както са тръгнали нещата един ден изплезения Кубрат да стане президент.

Фалшивият национализъм в България доближи невиждани размери. Куцо и сакато си татуира Ботев и Левски върху натъпканите със стероиди тела и се пъчи по малките екрани. Какво възпитава тази идиотщина? Какво си направил за България, че се имаш за родолюбец? Ловиш имигранти по границата, като това неразбирателство Динко от Ямбол?

Фактът, че една нация се въодушевява единствено от триумфите на спортистите си е индикативен какъв брой е деградирала. Фалшивите патриоти крещят по стадиони и зали „ Българи юнаци! “, без да осъзнават, че да градиш самочувствието си върху непознати триумфи е неуместно и приказва за ментални проблеми. Успехите на Григор Димитров, гимнастичките ни, щангистите са техни персонални триумфи. Те са се трудили за тях, изтърпели са ограничения, показали са воля. За разлика от фалшивите патриоти с татуирани Ботев и Левски, които лежат на дивана и пият бира, спортистите ни изстрадват своя триумф.

Факторите, които доведоха до моралната деградация на българите са доста. Основният е обвързван с нашата народопсихология. За нас е задоволително да имаме покрив над главата, хладилникът да е цялостен, да вървим до Гърция и Турция на отмора и децата да са изучени. Чалгарите / всеобщата чест от населението/ слушат чалга, пият ракия и псуват политиците. Средната класа си кротува и се любува на средняшкия живот, който води. Богаташите не им пука за бедните.

България няма духовни водачи, няма посока. Има истински патриоти, само че са малко на брой и техният глас е заглушаван от крясъците на подправените.

Какво да чакаме тогава от масовката с изключение на да отиде на мач на Кубрат Пулев и да крещи „ Българин, левент “, до момента в който нашият боксьор колкото да мърда по кръга?

Иво Югов